Царевград Търнов– градът на царете

Средновековният Търновград  бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора, Момина крепост  и днешния квартал  "Асенов" по поречието на река  Янтра.  Двете главни средновековни крепости били изградени на хълмовете Царевец и Трапезиця, а между тях по крайбрежието на реката възникнал „новият град”.  Под югоизточната кула на Царевец се намирал „Франк хисар” - кварталът на чуждестранните търговци, а непосредствено до р. Янтра , били жилищата на по-бедната част от средновековното население на Търново.

В църквата „Св. Димитър Солунски", през 1185 година,  братята Асен и Петър обявяват въстанието, слагащо  край на 167-годишното византийско владичество ,а Търново е провъзгласено за новата столица на възобновената българска държава.  Този момент свързва историческата съдба на града с тази на българската държава.

От Търново  братята Асеновци повеждат своето войнство и освобождават множество български земи. От Търново, през 1205 г. -  най-малкият от братята - Калоян, изправя българските войски  срещу  заплахата, която представляват за региона  кръстоносците-латини,  разгромява ги при Одрин и пленява техния водач - император Балдуин Фландърски.  От Търново се отправят неговите пратеници до Цариград и Рим с прочутите послания - ярък белег на дипломатически гений на българския владетел.  От Търново през март 1230 г. Иван Асен II - синът на цар  Асен,   повежда  и побеждава  войските на епирския деспот Теодор Комнин, който е пленен заедно  с цялото си семейство.  
През управлението на на цар Иван-Александър (1331— 1371) Царевград Търнов се превръща в  център на  вторият златен век на българската култура, който дава на славянския свят и на Югоизточна Европа прочутата Евтимиева книжовна школа, певческата школа на Йоан Кукузел, търновската живописна  и архитектурна школа.